Как да четем книгите

Toplifehacker.com_12.05.2014_XwMFtvPFujmr7Ти умееш да чете книги? Сигурен?

Ако социологически изследвания по тази тема са били възможни, статистика, вероятно, би била тъжна: абсолютно повечето хора, които успешно са се научили на учебната програма, не могат да четат художествена литература.

Посочената проблем има поне две неприятни странични ефекта. Първо, има сериозно съмнение, че точно това «неумения» сънародници се дължат на търговски успех на такива автори като Дария Донцова. На второ място, може би ти дори не подозреваешь за това, какво е четене в действителност.

Да кажем, случаят е така. Ти си решил да прочете, за да убие времето – за тази цел, разбира се, ще отговарят на следващата донцова. Четенето не ти носи удоволствие, нито други ярки емоции, тя също не засяга твоят ум, а след следващата част от буквите се случва само усещане рези в очите. Ти си свикна с това, смяташ, че така трябва да бъде. Някак си път ти си се натъква на, да речем, Достоевски. Достоевски време не убива, той го спира. Ти си продираешься чрез текст, като през бодлива тел – трудно и болезнено. Ти си мислиш: «да» на по дяволите, тя ми трябва?

Тук е необходимо малко отклонение.

Човешката природа е примитивен – ние сме склонни да отхвърляме това, което не ни разбират. Това е въпрос на оцеляване на вида – да не се докосват ето една странна фигню, а това малко ли е това. Само редки, прекалено са любопитни, защото най-пригоден за оцеляване в дивата природа лица се осмеляват да мушкам в него пръчка, и разкриват по този начин полезни свойства на огъня, например… или да умре от собственото си любопитство.

Така че, мушкам пръчка в непонятную фигню типа на Достоевски, ти не решаешься, още повече, че Донцова вече е твое разбиране за това, как трябва да се чете. И ти отново се връщаш към Донцовой. Позовавайки се на класика: вземете кръг, приласкайте го, и той ще стане порочен.

Има няколко основни точки, на невежеството и/или неразбиране, което води нормални от погледа на хората към донцовым и пречи да възприемат истинската литература в цялото му разнообразие.

Парцел – не е важното нещо

Toplifehacker.com_12.05.2014_2FMmqvefxE6Jd

Освен това, тя може изобщо да не бъде. В зависимост от идеята на автора, жанра, стилистичен аксесоари, литературни направления и много други фактори сюжет може да варира от спираща до напълно липсващ. Парцел никога не е самоцелно произведение – това е само средство, с помощта на които авторът се стреми да предаде определена мисъл. А това означава, произведение, без сюжет не е равно на лошо произведение. Следователно, в този случай, авторът използва, за разкриване на идеите си други начини. Опитай да разбират текста и да се разбере че, ако не на историята.

Реализъм – не е важното нещо

Toplifehacker.com_12.05.2014_rvEwzktErX3XJ

Ако в страниците на книга всичко се случва «както и в живота» — чудесно. Но далеч не във всеки текст трябва да бъде така. Художественото произведение не е предназначена за копиране на реалността, той конструира своя собствена. Художествена реалност може да бъде до ужас е близо до това, което виждаш със собствените си очи, а може да се различава от света около повече, отколкото можеш да си представиш. Има цели литературни традиции, в които достоверността и реализъм – просто недопустима, те противоречат на основната идея на това направление (виж епична драма Брехта).

Ти съвсем не е задължително да обичаш такива са достатъчно радикални художествени явления като, например, драма на абсурда, но ако ще ви бъде предоставен за този прост факт, че поезия нищо не «отразява», а създава кръг на твоите литературни предпочитания може значително да се увеличи.

Психологизм – не е важното нещо

Toplifehacker.com_12.05.2014_GNLNO4IoJEH05

См. по-горе: ако на страниците на книга всичко се случва «както и в живота» — чудесно, но ако герои изведнъж започне да действа така, както действа жив човек, не забравяйте, боже, че ние говорим за работа! И за героите, а не за хората. Герой на книгата – това е жител на друг свят, света на литературни произведения. Той е подчинен на логиката на литературното произведение, логиката на същите произведения работи за осъществяването на идеите на автора.

Казано по-просто, Онегин убива Ленского, не защото Онегин — сигурен изстрел, а защото смъртта Ленского е необходим Пушкину за развитието на сюжета на творбата. Парцелът, от своя страна… ами, виж по-горе.

Форма важно е не по-малко съдържание

Toplifehacker.com_12.05.2014_DWYaNkFYxpCJn

Отношението към форма сред литератори изключително разнообразна: някой демонстративно плюе в нея, който се стреми да направи така, че формата на себе си е станала съдържание.

Каквото не е било отношението на конкретен автор на този въпрос, запомнете: формата – това е важно. Дори яростно отрича неговата значимост, писател все пак не може без нея да мине.

Така или иначе, известна съдържание се крие именно във форма. Единственият въпрос е, колко е голям този дял.

Четеш, не е лесно

Toplifehacker.com_12.05.2014_nh8q9VA022TPy

«Помни, че четенето е едно от най — важните, правилните, за сериозни работи, не «междупрочим», и «не правим нищо е», — пише в началото на 20-ти век, философ и логик Сергей Поварнин.

Всяка книга изисква сериозна емоционална и интелектуална активност. Казано в преносен смисъл — авторът пише произведение, а читателят го пренаписва. Степента на твоето участие в създаването на произведения, може да бъде различен в зависимост от естеството на конкретния текст. Много от литературата от епохата на постмодернизма, например, предлага на читателя да си създаде почти от нулата, да работят дори не са заедно, а вместо автора. Други произведения на по-консервативни. Така или иначе, четенето е занимание не е за мързеливите. Ако, разбира се, ние говорим за литература, а не за Донцовой.

P. S.: При писане на текст нито една донцова не е засегната.