5 степени на безработица

Веднъж гледах филм, в който се говори за пет степени на скръб или нещо подобно. Те се проявяват в строг ред, когато ти ще опознаеш за собствената си болест, когато някой умре или още каква беда. Безработицата също е проблем и тя също минава през тези пет-степенна скоростна кутия.

1. Възражения

Ти току-що се е уволнил или е завършил вуз, имаш все още няма оферти, но ти си много ясно, че осъзнаваш колко си талантлив и какви безценни умения обладаешь. Искаш ли малко почивка за начало, а след това вече да започне търсенето на нова работа: с нови сили, отпочинали. Ти оран като вол, ти си уморен, от работа е говенной (така си и отиде), и ти трябва да си възвърне силата. Равнището на безработица не е толкова високо, така че ти си, разбира се, да намериш работа за няколко дни търсения. Някой някъде непременно ще видите, колко много сте ценен служител и те наймут. Може да побездельничать в удоволствие.

2. Гняв

Ти си поотдыхал и вече няколко седмици плътно търсиш работа. Започваш да се побърка. Защо никой не вижда, какво си направил? Ти умееш да се справят и с вордом, и с Power Point. Excel не е твоята любов, но може да и спра — но тази адова програма и така на никого не е нужна! Нужда? Това тайно правителство и масонски заговор не ти дават да си намеря работа! Ти се оплакваш на всички: на световната икономика, на президента, на работодателите — но тъй като ти не можеш да се обадя в Кремъл и мисли на човека, който е отговорен за това, това е заядлив выслушивают твоите близки, включително и родителите, приятелите и мила баба.

3. Споразумение

Ти си толкова отчаян ли си намерят работа, че да започнете да си различни зароки. «Ако аз най-накрая устроюсь на работа, да престана да пие». «Ако ме приемат, аз ще започне да се събужда половин час по-рано и да тичам». «Ако ме приемат, аз веднага запишусь на проучването и именно на него изразходват първата си заплата: аз отдавна е време за лекар». Започваш да обещаят на себе си нещо, което отдавна не може да направи. Като че ли тези обещания, че нещо ще се промени.

4. Депресия

Ти търсиш работа вече няколко месеца — и никакви възможности. Ти изпратя автобиография на десетки свободни места в рамките на следващите петдесет километра — и ти на никого да не го хареса. Никой не те обича, а ти, изглежда, никога повече няма да намериш работа. Ти вече изглеждаше все по-малко прилична сериали и комик-шоу. Родителите вече се чувстват уморени, че не си выбираешься от апартамента и само се правиш, че ядеш храна и жжешь електричество. Те могат за това и не мисля, но все пак ти се струва, че точно това те имат в главите си. Единственото нещо, което те спасява — това е забавление: Интернет, киношки и алкохол, макар че алкохолът вече не може да си позволи: да помолим мама на бутилка някак неудобно. Това е най-тежкият етап, защото понякога ти по цял ден лежиш на леглото си и прекара целия ден няма да имаш повод да се обадите по време на душ.

5. Приемането на

Веднъж внезапно осъзнах, че нивото на безработицата е, в крайна сметка, не е толкова зле. Разбира се, ще трябва да живеят с родителите си и зависи от тях, всички да пита за разрешение. Обаче ти си най-малко не трябва да работя от девет до шест. Имаш нито че няма пари, но ти и няма за какво да се хваля: храна купуват родители, за всичко останало се плаща също те. Разбира се, след като някой ти даде работа, но дотогава ще ти е просто да живеят и да се забавляват.